Пътуваме притихнали, готови да чуем безмълвния разказ на саваната. Джипът ни подскача по неравния прашен път. Стрелката на показва скорост от 100 км/час. Не се ли движим прекалено бързо? Всеки момент ще се стъмни, а ние трябва да преминем бариерата към кратера Нгоронгоро, където е лоджата, в която ще пренощуваме. Малко преди стъмване достъпът до Нгоронгоро се ограничава… Пейзажите с пръснатите стада преливат един в друг, заради голямата скорост, а и умората вече си казва думата.
Моментът на приятен унес, оцветен с впечатления, натрупани от днешното сафари сякаш замръзва във времето и пространството. Тътен като от взрив сякаш разпръсва вакуума в джипа… Следващият миг прилича на забавен каданс от екшън филм. Постепенно пред мен изплуват ужасените очи на Валери. Започвам да различавам говора му, просмукващ се сякаш от тътена… Пита ме дали съм добре… много бавно започвам да осъзнавам, че цялата съм посипана с малки парченца стъкло…
„Без багаж“ – сафарито ни приема неочакван обрат!
Пълните епизоди „Без Багаж“ качени до момента – можете да гледате ТУК.