Япония е необикновена в почти всеки аспект. Започваме пътуването си с игра на „открийте разликите“, но бързо я променяме на „открийте приликите“😊 Защото прилики малко се намират😊 Точно това прави пътуването ни изключително вълнуващо, непредсказуемо и увличащо ни във все нови и нови посоки… Тръгваме към едно, мигом забелязваме друго и хукваме към него… И така дните ни се превръщат в предизвикателни лабиринти от преживявания и посоки. Това е само за нас!
Без багаж – за първи път в Япония!
При резервацията на хотели откриваме, че и в това отношение има особености точно по японски. Повечето хотели са с миниатюрни стаи, има дори хотели – капсули. Площта тук е от голямо значение, все пак Япония разполага само с няколко острова… Могат да се открият много стаи и апартаменти под наем, има и по-еротични предложения като хотели за кратки престои😊 Не схващаме веднага какво означава това, но и грешките си имат своето очарование.
Решаваме да разгледаме Нара, град с около 370 000 жители, някогашна столица на Япония, или по-точно между 710-784 г.
Хотелът, който ни привлича с широка, просторна стая се откроява на фона на всички останали, които откриваме в сайтовете за настаняване. Веднага си правим резервация, за да сме сигурни, че местата няма да свършат. Някъде в текста ни се мярка нещо като „само за възрастни“, но решаваме, че е от онези хотели, които не допускат деца, заради спокойствието на гостите. Голямата стая е за предпочитане пред малките клаустрофобични хотелски помещения, приличащи на капсули за солариум, които са особено модерни напоследък в Япония.
Оказва се, че хотелът ни е на няколко спирки с влак от мястото на срещите ни в утрешния ден и на десетина минути път с такси. Вече сме нащрек. Още не сме наясно, че в Япония всичко е на поне няколко спирки с влак😊 Като най-популярен транспорт, пътуването с влакове се е превърнало в рутина за всички, дори децата нямат проблеми с железопътната ориентация.
Хотелът ни блести, осветен като коледна елха. Изглежда приветливо и забавно. Нещо като голямо казино! Може пък така да е прието тук… Няма рецепция като в другите хотели, но откриваме малко гише, на което след позвъняване на звънче се появява човек, който не разбира нито дума английски. Опитваме се да обясним, че имаме резервация и си подаваме паспортите. Той само ни подава ключовете и се скрива зад вратата до гишето.
След три етажа с асансьор и дълъг тих коридор стигаме до стаята си. Отваряме и… започва нашето специално приключение. Автоматично се пуска осветлението, тръгва шумна закачлива музика, отвсякъде мигат в разни цветове лампички като в увеселителен парк. Токова е шокиращо, че замръзваме. След известно време се окопитваме и пристъпваме в обещаната на снимката в сайта за резервации просторна стая. Имаме си огромен телевизор с приставка за караоке и два микрофона, за да пеем… иначе какво? Имаме си ротативка! Невероятно! В стаята ни има ротативка! Има и още една странна машина…, която поради липса на надпис на език, който разпознаваме, разучаваме доста дълго, докато открием, че е за… презервативи – и е в стаята ни😊 Едва ли има нужда да казвам, колко сме шокирани в този момент, но идва следващата голяма изненада – прожекционен апарат точно над голямата спалня и нужната чисто бяла стена за прожекции. Има богат каталог на филми за възрастни, както и безброй такива канали. Като нещата не свършват до тук. Масажният стол е с доста програми, разположен в обособен като хол кът. Надникваме плахо в банята, която прилича повече на козметичен салон с безброй препарати за всякакви коси и кожа, уредите за прически също са в изобилие. Банята крие още една врата, зад която откриваме джакузи и отново тръгва палава музичка, а диско осветлението започва да премигва закачливо… Не, определено не ни е смешно, по-скоро сме объркани и искаме да сменим хотела възможно най-бързо. Но след много жестикулиране и ползване на онлайн преводач, човекът, появяващ се като дух от рецепцията ни казва, че е много късно да се местим, трудно ще намерим хотел в района, а и няма да ни върне парите.
Вече сме разбрали къде сме попаднали, но черешката на вечерта са още две неподозирани екстри. Поръчваме две бутилки вода. След минути се звъни на вратата. Отваряме и пред нея няма никой. Секунда след като затваряме озадачени, нещо изтропва шумно в антрето към стаята, сякаш пада зад стената. Оказва се вътрешен скрит асансьор, през който пускат поръчките за напитки и храна. Никой никого не вижда, никой не те притеснява, всичко е повече от дискретно. На масата в хола има менюта за вечеря и закуска, но и още каталози като такъв за скъпи бижута, чанти и парфюми. Доволните клиенти явно не се скъпят за подаръците…
Малко по малко се примиряваме с обстоятелствата и след един половинчасов масаж на специализирания стол вече сме на друго мнение. Всъщност ние сме е една огромна стая, с огромна баня, няма да ни досаждат шумни пияни компании, минавайки по коридора, прибирайки се в стаите си…А и това е тема за разговор и повод за неприкрито хихикане на всички японци, с които се срещаме в следващите дни… Оказва се, че сме се настанили в т. нар. Любовен хотел. Много често чужденците избирали тези хотели през уебсайтовете, посочени като „само за възрастни“, заради очевидния простор в стаите и много по-добрата цена. Така научаваме един полезен урок.
Грешката в вярна! В Япония вече ще търсим само любовни хотели! 😊
„Само за възрастни“ означава Любовен хотел. Този тип хотели били създадени, за да предоставят на двойките нужното усамотение. Вероятното начало на тази практика е някъде в Осака и нейният Hotel Love, построен в 1968 г.
Тези хотели нямат рецепция, обикновено се ползват за 2-3 часа и обикновено имат по два входа на различни улици. Това забелязваме и ние още на следващата сутрин, а и още нещо много добре помислено – паркираните луксозни автомонили пред хотела са в отделни клетки и пред номерата им са поставени табла, за да ги скрият. Така че да не направиш случайна снимка и да дискредитираш клиент😊
Прозорците са добре затворени с тежки капаци и от тях не се открива гледка. Няма фитнес в тези хотели, няма басейн, нито персонал, който да ви се пречка. Няма и кой да извика такси за вас. В тези хотели плащането от клиенти, които не са дошли случайно като нас никога не се извършва с кредитна карта, а само в брой. И няма Wi-Fi.
Но пък стаите са винаги много по-големи от обикновените хотели… Леглата са огромни, джакузито присъства задължително и удобствата са доста…
В някои любовни хотели има машини за различни видове вибратори и секс играчки, както и косплей костюми, особено популярни в Япония… Косплей е неологизъм, съставен от английските думи costume (костюм) и play(игра). Манията да се превърнеш в любим анимационен или кино образ тръгва от обсесията на японските фенове по мангата.
Попаднали за първи път в любовен хотел, в края на пътуването си из Япония имаме категорична позиция по въпроса – когато и да дойдем тук, винаги ще резервираме хотел от този тип… Особено след стаята – легло в Токио… Има вероятност да забранят на тези хотели да функционират по време на Токио Олимпикс през 2020. Но без съмнение, това ще е много жалко😊
Продължаваме да търсим приликите, но ни става все по-трудно…
Пълните епизоди „Без Багаж“ качени до момента – можете да гледате ТУК.
